Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността „Побити камъни” , където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот. През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 г. край село Страшимирово и е познато в науката с името „Страшимирово –І”. Днес вече са установени местата на 10 наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.
Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко тракийски селища.
Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век.
Белославските земи са били заселени от славяни-севери много преди идването на прабългарите. Северите, които обитавали сегашните Белославски земи, посрещнали прабългарите, влезли в контакт с тях и станали едни от първите основатели на новата държава. Присъствието на прабългарите се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Смята се, че прабългарските селища в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно.
По време на византийското владичество по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. При тези условия градът-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи. Южно от сегашния Белослав е имало няколка малки селца-махалички от по 10-15 къщи, които просъществували и в началния период на османското робство, обозначени със сборното име „Махала Крушево”.
През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство. След завладяването на българските земи, османотурската администрация пристъпила и към преименоване на много български села с турски имена. На Крушево било дадено османо-турското име Гебеджи Богазъ, по-късно е отпаднало частичката „богазъ” и е останало само Гебедже, с което е познато по-нататък в историята.
През 40-те години на ХІХ век се забелязва икономическо съживяване на района. На 6 октомври 1862 г. е открито първото светско училище тук. Първоначално то се е помещавало в частна къща. През 1865 г. е построена и първата българска църква. От 1866 г. в църковния двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда. Школото е разполагало с две класни стаи и една за учителя. Било изградено от камък и здрав дъбов материал, а на стряхата били поставени двете църковни камбани. Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на 30-те години на ХХ век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм “Св. Димитър Солунски”.
По време на руско-турската освободителна война в Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. В село Гебедже турската власт окончателно престанала да съществува с настъплението на 71-и пехотен Белевски полк, който влязъл с два батальона на 13.08.1878 г. в селото. На 17 август към тях се присъединил и трети батальон. По тази начин за Гебедже дошло освобождението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар